Ежедневие...

Като повечето щурчовци и аз ходя на детска градина.
Всяка сутрин събуждам мама и й помагам да ме приготви за новия ден. Мием заедно зъбките си, за да са ми бели и здрави, обличаме се и.. потегляме.
Мама шофира, а аз от задната седалка съм нейния навигатор.
Зная точно колко светофара ни предстои да видим по пътя и...не разбирам защо мама се притеснява, ако някой от тях не работи.. Толкова е  забавно да слушаш клаксоните от всички страни на забързаните коли...
Не разбирам и това с бързането..Мама казва, че ние  бързаме, за да не изпуснем закуската в детската градина. Понякога наистина се случва да не успея да закуся в къщи, понеже мама се е успала. Но по-често ставам достатъчно рано, за да организирам тати да приготви закуска и чай за всички, докато мама си доспива..Тати обаче е готов  за игри дори да е още  тъмно навън.. Никак не умее да ми отказва..Явно съм много убедителен с него..
В края на юни, ходихме с мама и децата и учителките от детската ми градина на лагер .