Това съм аз..щурчо. Приятно ми е да се запознаем..

Това съм аз..щурчо. Приятно ми е да се запознаем..
Добре дошли с мен в моите приключения..

неделя, 10 юни 2012 г.

Нещо вкусно за празника Наско и Вели..


За къде без нещо сладичко на празник?
Както споменах преди малко, успях да убедя мама да направим меденки.
Исках да е изненада това, че всъщност исках да направим меденки за рождения ден на блога на Наско и Вели.. Отново честит празник !



 Меденките съм ви разказвал вече как точно ги правим с мама. А за подаръчето..помолих мама да ги върже с панделка върху една от красивите й салфетки..( тя гивърза с канап, но и така изглеждат добре..), а аз  добавих надпис (за да не ги пипа никой друг!)
Ако искате да ги опитате на вкус,..ще се радвам да се видим в парка и да ви ги подарим лично :).. (заедно с картината)..

.Едва ли ще остане време за още подаръчета, защото..нямам търпение да отидем в парка.
Да ви е вкусно..

Картина за празника на Наско и Вели


Изненадааааааааа...
Отново съм тук!!
За втори път днес.
Какво ще кажете, а? (намиг...) Успях да убедя мама да ми помогне да реализирам и втората си идея за подарък за празника на Наско и Вели.
Вижте резултата:



 Идеята ми дойде от ето тази картинка, от картинките на мама:




Не ми се искаше просто да я оцветя, а исках да включа и мама и..я помолих да ми я нарисува по-големичка. Е..тя се съгласи да нарисува само по-сложните нещица.. Нарисува малкия принц, неговата роза и лейката и тяхната малка планета.. (и..тигана... също го нарисува мама) Останалото дорисувах аз..
 И оцветяването е мое дело също..
Надявам се да ви хареса, защото на мен ми хареса много.
 Познахте ли се? Точно така! Наско е малкия принц, който се грижи за своята роза- Вели... на вашата малка планета, обградена с много обич..
(Наско, не знам как е при вас, но е възможно Вели да си мисли,че ти си розата..Няма проблем..- важното е,че двамата не можете един без друг..)
Е.. сега отиваме с мама да правим меденки, че..днес мама ми е обещала :)Вие обаче не спирайте да празнувате..

Картичка за Наско и Вели

Няма да се оплаквам от мама този път..

Не,че няма от какво..- сами виждате, колко рядко намира време да публикува творбите ми.
Но..не мога да не й призная,че преди три дни дойде и ме помоли да направим заедно нещо за празника на Наско и Вели.
С нея понякога четем какви ги вършат те и..честно..много се забавлявам с тях. Страхотни са! Мисля,че Вели е много по-свободна от мама и намира време за Наско...(ама..не казвайте на мама..-тя сигурно си мисли,че времето, което ми отделя е достатъчно..)
Та..спомена мама,че ще правим нещо заедно и..аз веднага й казах:"Картичка!" (ама разбира се..- нали тя непрекъснато прави картички!Защо да не направим една заедно..) Така де..заедно, ама..мама вместо да извади материалите за картички и да седне с мен да творим , тръгна да снима поредната си картичка "на светло" в другата стая и..аз след нея.. Само, че..въоръжен с "моите си материали.." Докато ме види мама, вече бях почти готов с картичката.. Тя се включи на финала, като ми позволи да ползвам една от нейните панделки за украса..след като я помолих..(сам съм я избирал- надявам се да ви харесва). Избрах тази, защото...някак ми се стори подходяща ..почти като небе е...(Между другото..мама дори с лепилото си ми услужи!...а обикновено не ми го дава..)
 Не мога да не й призная,че в последния момент, дори успя да фотографира част от процеса по създаването на картичката..
Ето вижте:



Наско, Вели,...ето я картичката за вашия празник:





Надявам се да ви зарадва, понеже...не знам дали на мама ще й остане време да направим друга. За тази съм ползвал един печат който много харесах от мамините (няма да излъжа, ако ви кажа, че мама има доста печати, които не ползва и ми позволява аз да ползвам за своите творби. Този печат е тъкмо такъв.Преди време, мама прави картичка с такъв и..за целта беше напечатала достатъчно, за да ми подари един :) ) Оформил съм ъгълчетата му с един перфоратор за ъгълчета, който мама ми дава да ползвам само за своите печати и за хартии, които тя няма да ползва. И накрая..залепих панделката.. Ако трябва да съм честен, след като мама приключи с фотосесията на картичката, заоблих и ъгълчетата с панделката , само че без перфоратора, а с моята ножичка. Мама обаче не я е снимала в напълно завършения й вид...(Наско, сложил съм дори пушек на комина..за по-уютно..) Помолих мама да публикува каквото е снимала, за да успеем да ви покажем навреме нашия поздрав, пък..ако остане време..може да успее мама да снима картичката и в завършен вид..(или дори да направим някоя следваща картичка двамата..) А вие..продължавайте все така да ни радвате.Честит празник! п.п: Ето я и картичката в завършен вид.(Добавил съм едно дърво..Малко е, но...толкова ми е мястото)



Много държах, мама да снима и задната страна на картичката (не знам защо мама я нарича етикетче..) Там съм нарисувал розов храст..

 


 Нали няма нищо,че без да искам го надписах за мама? (Не точно без да искам.., но..понеже много си харесах крайния резултат, ми се искаше да я подаря на мама..) Все пак, нали не само по празниците можем да подаряваме на любимите си хора малко усмивки...?
 И..нищо,че я надписах за мама, тя е правена специално за вашия празник..
( мама само записва днес каквото й казвам - много ми е добричка, нали?)

неделя, 11 март 2012 г.

Моето любимо животно

Преди да ви покажа моето любимо животно, най-напред искам да ви кажа,че съм много, много щастлив,че точно моята картичка е спечелила наградата на Детелина, а както мама казва, би трябвало да съм много горд,че съм станал Малка картичкофурия- победител.
Значи..моя робот е късметлия..
Време е да ви покажа и едно от любимите си животни.
Това е зайчето. От малък, мама ми казва "Зайче", понеже много обичам да скачам и..често, когато вечер скачам на спалнята между събличането на дрехите си и обличането на пижамата си , мама ми пее : "Скок, скок, Саше зайче, Саше зайче бърборайче..."
Ето какво зайче изработих за новата игра 27 "Животни":
За да не е самичко зайчето, съм му направил и приятелчета>
Запознайте се с ЛЪВЧО:
ето ги двамата:
Направих им още едно другарче. То е кравичка :
Ето ги тримата заедно:

Е,..това е първото ми предложение за новата игра.
Надявам се мама да успее да снима и останалите, преди да е приключила :)

ЧЕСТИТ 8 МАРТ на МАМА !!!

Казах ли ви,че мама няма време за мен?
Е..този път не й се сърдя много, защото ...нямаше време и за себе си..покрай мен :)
Успях да й организирам толков амного емоции и развлечения извън интернет, че..просто не й оставих време да ви занимава със своите картички.
Е..това доведе до липса на време и за моя блог..
Аз обаче много си я обичам и..ето каква картичка сътворих за нея в последния си час по френски миналата седмица:
Така изглежда отвън:

Така би трябвало да изглежда отвътре:


Аз обаче добавих още нещо:



Мама много си я хареса, макар да казва,че не знае нищо на френски.. Да бе, да.. веднага прочете какво пише на картичката ми и то на чист български език..
Мама каза,че й харесва картичката ми и аз нямам причина да се съмнявам..защото толкова старателно я снимаше за да ви я покажа...
Надявам се и на вас да хареса.

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА на МАМА !

Мама беше приготвила много цветенца, кръгчета, накъдрени кръгчета в бяло и червено и дори конци за мартенички, специално за децата от моята група в детската градина, за да правим мартенички.
Аз направих на мама чудесна мартеничка.
Надявам се да я снима и да ви я покажа..

неделя, 29 януари 2012 г.

Меденки..

Обичате ли меденки? И аз! Но най-мнго от всичко, обичам да ги правя.Е, мама разбира се ми помага.Все някой трябва да счупи яйцата, така че само да ги отдели от черупките, а не да изхвърли половината яйце, или пък да остави и черупките в тестото..Аз винаги разбърквам с миксера, но за да гоправите и вие, трябва да сте много внимателни.В никакъв случай не се пипат бъркалките, докато работи миксерът. Всъщност, мама ми позволява единствено да го държа здраво за дръжката, като с другата ръка държа здраво купата, за да не избяга.
Ако искате да се научите и вие да правите меденки, гледайте внимателно:

Слагате в купа 2 яйца и захар. Мама никога не ги мери, а сипва, колкото си реши. Тя казва "На око", като я питам колко, но според мен, "на вкус" е по-правилно. Все пак, възрастните понякога се изразяват доста неправилно.
След това разбърквам с миксера:

докато се смесят хубаво.. Докато бъркам, мама добавя олио (пак така.."на око" но като я питах колко, ми отговори: "една кафяна чашка". Да, бе да..- никаква чашка не ползва- направо от бутилката сипваше..! След това идва най-важното- около две големи лъжици мед (тях и аз успях да ги преброя)..
След това спирам за малко миксера, за да добави мама брашно, канела, сода за хляб и малко лимонова киселина. След това отново разбърквам за малко сместта с миксера и давам на мама да омеси тестото. Тя добавя само брашно, но твърди,че е много важно да се омеси хубаво и..тук много ми помага, защото аз нямам търпение да меся..
Докато тя меси, аз облизвам бъркалките на миксера(така й помагам в измиването на приборите..)

След това, следва любимата ми част! Разточването на тестото :
И изрязването на фигурките:


След това, подреждам всичко в тава, която е предварително намазана с олио. Ето така изглежда първата тава :





Ако ви е останало още тесто, продължавайте с изрязването на фигурките:





А когато тестото остане малко, за да го разточвате, можете да продължите ето така:



Получават се топчета. А можете също да продължите и така:


Правите шнурче и от него оформяте охлювче. Ето как изглежда моето:


Вие разбира се, можете да продължите с гъбки, или каквито фигурки искате. На мен обаче тестото ми свърши и така изглежда втората ми тавичка:








След това, давам на мама да ги сложи във фурната да ги опече. Мама казва,че ги пече на 180 градуса. Но вие стойте далеч от фурната, и след това от горешата тава, за да не се опарите.
Когато вече са в купичка, можете да похапвате:



Да ви е сладко!
Обичам почивните дни! В тях се случват толкова много неща. Двама с мама успяхме да играем днес с кубчетата ми, с влакчетата ми и дори да решим няколко цветни задачки от една прекрасна книжка със забавни задачи за деца като мен.
А сутринта, правихме грънци! За това наше занимание, ще ви разкажа, когато мама има повече време. Сега отиваме да вечеряме, да се къпем и дя си лягаме, че..утре съм на детска градина.
Лека нощ от мен и сладки сънища!


На пързалката

Е, днес след обед, грееше такова чудничко слънчице, че мама бързо се предаде и отидохме с нея на пързалката с шейничката . Всички имате шейнички, нали? Е..моята тази зима доста дълго стоя пред вратата неизползвана, но след Коледа често се пързаляхме, основно с кака Мими. Тя обаче замина за Германия и..днес се наложи да заведа мама на пързалката.
Ето малко снимки:
Готов съм за пързалката, а мама ще ме заведе до там. Много съм щастлив,че никъде пътеите не са изчистени от снега и не се налага да обикаляме , за да стигнем до пързалката. Всъщност...навсякъде е една пързалка, само трябва да има кой да те тегли с шейната :)





"Варда, спускам се, пази се, вардааааааааааааа"
Мама направи и клипче, но не знам дали ще се справи с качването му , за да видите колко е забавно..



Е..мама иска да се прибираме..Не съм особено очарован, но...сключихме сделка..Като се приберем, да ми помогне да направя меденки..Ще ви покажа как в следващата публикация.

Робот- момиче 1

Сигурно от заглавието на публикацията ми сте се досетили какво ще ви покажа. Това е един робот, който нарисувах по урок "как се рисува робот" за деца. Мама ми го разпечата за да го гледам, докато рисувам. Аз проявих малко въображение и моя робот се превърна в робот- момиче (нали все пак е за Детелина, а тя е момиче - сигурно ще се зарадва на робот- момиче).
От известно време знам всички цветове на дъгата и подреждам винаги моливите си и фулмастрите си точно като дъгата, за това и реших да оцветя "фона" в тези цветове. Не знам защо на мама й харесва думата "фон",За мен си е част от рисунката:


Направих рисунката на картичка.

Самата картичка също не е съвсем като тия на мама (макар тя да се опита да ми каже как се правят нейните картички) Е..аз съм я виждал, но реших моята да е различна. За това я помолих да ми даде само един единичен жълт лист, върху който да залепя само от едната страна рисунката, така,че да се отваря от другата страна (знам,че вие деца можете да си го представите без много обяснения). После, поисках от мама и един зелен (отново малко-по-голям от жълтия), за да стане почти като книжка , но...на мама зеленото й било свършило, та..си остана така.
Ето и урока за това как се рисува робот, ако някой от вас реши да се пробва:

Не се оказа трудно..Освен това, мисля,че вече разбрах как се очаква да изглежда един робот.
Те са с по-правоъгълни  глави (или поне уши), с антени на главата и със странни ръце, с които са много силни.
Вече имам и други идеи за робот..
Но днес бях твърде зает с други неща, за да реализирам и тях. След малко ще ви покажа с какво..

Картина Робот 2

И така, както преди малко ви обещах, сега ще ви покажа втората рисунка с робот, която направих специално за Детелина и нейната ИГРА 26 "РОБОТИ"
Този път, реших съвсем сам да нарисувам Ludo. (за сега, това са двата робота, които познавам и които успяха да ме вдъхновят да ги нарисувам).
Най-напред, взех тетрадката си по френски и хууубаво разгледах всички картинки с Ludo, които има там, за да избера "позата", в която да го нарисувам.
Тази, ми се стори подходяща:



Ето как изглежда моя Ludo, нарисуван специално за Детелина:



А тук, мама е снимала "процеса" на рисуването:

А това е моя подпис на тази рисунка:


Е..това е за сега от мен за Детелина.
Надявам се да съм успял поне малко да я усмихна с моята картичка и с моите два робота. За сега не познавам други роботи, които бих могъл да нарисувам.Това е така, понеже мама не ми дава да гледам телевизия и детски фимчета със страхотии..И филмчета такива нямам.. Обаче, ако успея да открия измежду книжките си и други роботи, непременно ще опитам да нарисувам (или апликирам) и тях.