Това съм аз..щурчо. Приятно ми е да се запознаем..

Това съм аз..щурчо. Приятно ми е да се запознаем..
Добре дошли с мен в моите приключения..

неделя, 29 януари 2012 г.

Меденки..

Обичате ли меденки? И аз! Но най-мнго от всичко, обичам да ги правя.Е, мама разбира се ми помага.Все някой трябва да счупи яйцата, така че само да ги отдели от черупките, а не да изхвърли половината яйце, или пък да остави и черупките в тестото..Аз винаги разбърквам с миксера, но за да гоправите и вие, трябва да сте много внимателни.В никакъв случай не се пипат бъркалките, докато работи миксерът. Всъщност, мама ми позволява единствено да го държа здраво за дръжката, като с другата ръка държа здраво купата, за да не избяга.
Ако искате да се научите и вие да правите меденки, гледайте внимателно:

Слагате в купа 2 яйца и захар. Мама никога не ги мери, а сипва, колкото си реши. Тя казва "На око", като я питам колко, но според мен, "на вкус" е по-правилно. Все пак, възрастните понякога се изразяват доста неправилно.
След това разбърквам с миксера:

докато се смесят хубаво.. Докато бъркам, мама добавя олио (пак така.."на око" но като я питах колко, ми отговори: "една кафяна чашка". Да, бе да..- никаква чашка не ползва- направо от бутилката сипваше..! След това идва най-важното- около две големи лъжици мед (тях и аз успях да ги преброя)..
След това спирам за малко миксера, за да добави мама брашно, канела, сода за хляб и малко лимонова киселина. След това отново разбърквам за малко сместта с миксера и давам на мама да омеси тестото. Тя добавя само брашно, но твърди,че е много важно да се омеси хубаво и..тук много ми помага, защото аз нямам търпение да меся..
Докато тя меси, аз облизвам бъркалките на миксера(така й помагам в измиването на приборите..)

След това, следва любимата ми част! Разточването на тестото :
И изрязването на фигурките:


След това, подреждам всичко в тава, която е предварително намазана с олио. Ето така изглежда първата тава :





Ако ви е останало още тесто, продължавайте с изрязването на фигурките:





А когато тестото остане малко, за да го разточвате, можете да продължите ето така:



Получават се топчета. А можете също да продължите и така:


Правите шнурче и от него оформяте охлювче. Ето как изглежда моето:


Вие разбира се, можете да продължите с гъбки, или каквито фигурки искате. На мен обаче тестото ми свърши и така изглежда втората ми тавичка:








След това, давам на мама да ги сложи във фурната да ги опече. Мама казва,че ги пече на 180 градуса. Но вие стойте далеч от фурната, и след това от горешата тава, за да не се опарите.
Когато вече са в купичка, можете да похапвате:



Да ви е сладко!
Обичам почивните дни! В тях се случват толкова много неща. Двама с мама успяхме да играем днес с кубчетата ми, с влакчетата ми и дори да решим няколко цветни задачки от една прекрасна книжка със забавни задачи за деца като мен.
А сутринта, правихме грънци! За това наше занимание, ще ви разкажа, когато мама има повече време. Сега отиваме да вечеряме, да се къпем и дя си лягаме, че..утре съм на детска градина.
Лека нощ от мен и сладки сънища!


На пързалката

Е, днес след обед, грееше такова чудничко слънчице, че мама бързо се предаде и отидохме с нея на пързалката с шейничката . Всички имате шейнички, нали? Е..моята тази зима доста дълго стоя пред вратата неизползвана, но след Коледа често се пързаляхме, основно с кака Мими. Тя обаче замина за Германия и..днес се наложи да заведа мама на пързалката.
Ето малко снимки:
Готов съм за пързалката, а мама ще ме заведе до там. Много съм щастлив,че никъде пътеите не са изчистени от снега и не се налага да обикаляме , за да стигнем до пързалката. Всъщност...навсякъде е една пързалка, само трябва да има кой да те тегли с шейната :)





"Варда, спускам се, пази се, вардааааааааааааа"
Мама направи и клипче, но не знам дали ще се справи с качването му , за да видите колко е забавно..



Е..мама иска да се прибираме..Не съм особено очарован, но...сключихме сделка..Като се приберем, да ми помогне да направя меденки..Ще ви покажа как в следващата публикация.

Робот- момиче 1

Сигурно от заглавието на публикацията ми сте се досетили какво ще ви покажа. Това е един робот, който нарисувах по урок "как се рисува робот" за деца. Мама ми го разпечата за да го гледам, докато рисувам. Аз проявих малко въображение и моя робот се превърна в робот- момиче (нали все пак е за Детелина, а тя е момиче - сигурно ще се зарадва на робот- момиче).
От известно време знам всички цветове на дъгата и подреждам винаги моливите си и фулмастрите си точно като дъгата, за това и реших да оцветя "фона" в тези цветове. Не знам защо на мама й харесва думата "фон",За мен си е част от рисунката:


Направих рисунката на картичка.

Самата картичка също не е съвсем като тия на мама (макар тя да се опита да ми каже как се правят нейните картички) Е..аз съм я виждал, но реших моята да е различна. За това я помолих да ми даде само един единичен жълт лист, върху който да залепя само от едната страна рисунката, така,че да се отваря от другата страна (знам,че вие деца можете да си го представите без много обяснения). После, поисках от мама и един зелен (отново малко-по-голям от жълтия), за да стане почти като книжка , но...на мама зеленото й било свършило, та..си остана така.
Ето и урока за това как се рисува робот, ако някой от вас реши да се пробва:

Не се оказа трудно..Освен това, мисля,че вече разбрах как се очаква да изглежда един робот.
Те са с по-правоъгълни  глави (или поне уши), с антени на главата и със странни ръце, с които са много силни.
Вече имам и други идеи за робот..
Но днес бях твърде зает с други неща, за да реализирам и тях. След малко ще ви покажа с какво..

Картина Робот 2

И така, както преди малко ви обещах, сега ще ви покажа втората рисунка с робот, която направих специално за Детелина и нейната ИГРА 26 "РОБОТИ"
Този път, реших съвсем сам да нарисувам Ludo. (за сега, това са двата робота, които познавам и които успяха да ме вдъхновят да ги нарисувам).
Най-напред, взех тетрадката си по френски и хууубаво разгледах всички картинки с Ludo, които има там, за да избера "позата", в която да го нарисувам.
Тази, ми се стори подходяща:



Ето как изглежда моя Ludo, нарисуван специално за Детелина:



А тук, мама е снимала "процеса" на рисуването:

А това е моя подпис на тази рисунка:


Е..това е за сега от мен за Детелина.
Надявам се да съм успял поне малко да я усмихна с моята картичка и с моите два робота. За сега не познавам други роботи, които бих могъл да нарисувам.Това е така, понеже мама не ми дава да гледам телевизия и детски фимчета със страхотии..И филмчета такива нямам.. Обаче, ако успея да открия измежду книжките си и други роботи, непременно ще опитам да нарисувам (или апликирам) и тях.



Картина Робот 1

Най-напред, искам специално да благодаря на Какичка и Бежко , както и на техните деца за окуражителните коментари.Наистина ми подействаха много вдъхновяващо. Чудесно е да разбереш,че някой друг , (различен от мама) е видял творбите ти и ги е оценил.

Да не сте си помислили,че вчера спрях да творя, след като приключих с картичката?
Няма такова нещо..
Толкова се вдъхнових,че реших да направя и малко рисунки с роботи, в които разбира се мама няма нужда да ми помага, специално за Игра 26 "РОБОТИ"
И така, първата картина е вдъхновена отново от моята блузка с робот.
Ето как изглежда крайния вариант на моята рисунка РОБОТ:


Това е РОБОТА от близо: (този път си е в "правилната" посока и маха с лявата ръка, както на блузката ми:

 А това, беше първата "версия", преди да добавя слънчицето в подписа си..

Тук мама е успяла да "улови" процеса ..:


Според нея, подписа ми изглежда чудесно и така:


След малко, ще ви покажаа и другата...

събота, 28 януари 2012 г.

Отново съм тук, този път, ще показвам творчество..

Здравейте,
Може би сте се питали какво става с мен, че повече от година не съм се появявал тук?
Не питайте...
Горед-долу от толкова време мама стана картичкофурия..
Започна да прави картички, да ги публикува в нейния си блог и..съвсем забрави, какво ми беше обещала- да поддържа моя собствен блог с моите приключения и вълнения.
Е..това беше до днес!
:):):)
Защото, от вчера, мама ми е поставила задача да направя картичка с РОБОТ!
Представяте ли си?
В блога на Малките картичкофурии (много трудна думичка, но знам дори какво означава- това е човек, който толкова много картички прави,че не се спира..(мисля,че това съвсем приляга на мама, а не на мен, защото именно тя е тази, която по цял ден оцветява, реже и лепи дори на килима в хола)) имало игра, тъкмо като за мен!
И...днес, мама ми разреши да ползвам нейните материали и дори на няколко пъти ме помоли да направя картичка с робот!
Аз разбира се не исках в началото. За какво й е на мама, картичка с робот, като си има толкова много картички с каквито си иска картинки?
Да де, ама..не било така.
Мама ме повика на НЕЙНИЯ !!! компютър и ми показа сайта на "Малките картичкофурии". И там, има покана от момиченце Детелина, която е вече на 9г и е ученичка, но ще се радва да получи колкото може повече картички с роботи в своята "Игра 26 РОБОТИ" и..така най-после разбрах, какво точно се иска от мен и се залових за работа.
Много исках да зарадвам Детелина, за това..помолих мама да ми даде фанелката с робота, която много си харесвам, за да гледам от нея и да направя почти същия робот за Детелина.
Успях да убедя мама да я извади от пералнята, малко преди да е твърде късно и да е напълно мокра, понеже...вчера бях с тази фанелка на детска градина..
И така..с "модела" на робот пред мен се заех за работа.
Помолих мама да ми изреже частите, които нарисувах на картона, защото..мама ми даде толкова дебел картон,че ме заболя ръката, когато започнах да го режа сам.
В крайна сметка, си го донарисувах и залепих сам, и ..разбира се оцветих каквото прецених.
Когато робота беше готов, реших, че все пак, за да стане картичка, трябва да помоля мама за един от нейните цветни листи. Нямате представа колко съм горд, че този път не ми отказа!
Напоследък, не иска да ми даде дори от белите си листи! Казва, че къщата и без това е пълна с какво ли не, за да правя и аз "боклук".. Никакво уважение към моя труд и към опитите ми да изрежа нещо с нейната машинка, или да нащракам разни неща с перфораторите й..
Обаче, днес ми даде дори да си избера цветна хартия!
Избрах си синя, защото исках, моя робот да е на луната, а тя..все пак е в небето..
За да си личи, че е там, нарисувах и изрязах и малко звездички и самата луна..(Луната ми я нарисува мама, защото..аз на няколко пъти рисувах, ама..все не нацелвах размера, така,че хем да се събере робота ми върху нея, хем, да се събере и луната ми върху картичката. Е..все пак, майките тия неща ги могат по-добре и за това позволих на моята да ми помогне. Така де..не съм като нея да не й позволявам да ми пипа нещата, докато аз творя.Надявам се и тя да прояви подобна толерантност някой ден)
После..е ясно- просто налепих луната, звездите и робота така, че да се получи картичката, както си я представих и... ето това е моя космически поздрав за Детелина!
Ето как изглежда моята картичка:
Мама много държеше да ги снима заедно с фанелката ми, за да види Детелина "Модела" на моя робот.


Защо е на обратно ли? Ами..защото..аз хубаво си го бях нарисувал правилно, но мама като го изряза, предложи да го обърна на обратно, за да може да си лепя отгоре малките части и...така се получи на обратно. На мен обаче и така ми харесва. Надявам се и на Детелина да й хареса.
Понеже разбирам,че тя обича роботи, искам да й покажа още малко от моето творчество по темата. То не е ново, но не е публикувано по разбираеми причини: мама е много заета със собствения си блог и за моя не й остава време!
Обаче, това е робот, който се казва Ludo. Правихме му макет по френски (мама може и да ви е казала, а може и да е пропуснала, но аз ходя на френски език във Френския културен център всеки понеделник и сряда и съм в група "Патета"1). Та там учим по учебник, в който този робот е един от главните герои. Има още няколко, но ще ви покажа само него и приятеля му заек, който на мен също ми прилича на робот . Той не е на картичка, но..нали няма да участва в играта, само ще го покажа..
Тях съм ги изрязвал съвсем сам, така, че..ако Детелина иска, може да види как би изглеждал робота от картичката ми, ако бях успял да го изрежа сам (ако мама ми беше дала по-тънка хартия, а не велпапе!)
Та..ето и Ludo:




А това е неговия приятел заека за който ви разказвах..:

И..разбира се, двамата заедно:




Е,..това е за сега от мен.
Надявам се, моите роботи да зарадват Детелина. Надявам се също, тя да получи още много картички с роботи.
Сега отивам да поиграя шах. Надявам се скоро да има друга игра, за която мама да ме помоли да направя картичка, защото много се забавлявах.
А до тогава,..ако на мама й остане време, може да публикува и нещо друго мое..